Архив за етитет: 36 г.с.

Деветият месец

И ето вече сме в 9-я месец. Женските консултации приключиха с изготвянето на пакета с документи, необходими за родилното. Видяхме Бебка за последно на ехограф преди да се роди, измерихме мама – пак много килограми, но за тях ще мислим после, получихме и последните резултати от лабораторията.

Прегледите в деветия месец са доста скромни. Дори не бих ги нарекла прегледи. Вече ходим всяка седмица на запис на сърдечните тонове, които не са по НЗОК, заплащат се допълнително – 15 лв. Те обаче са доста показателни за състоянието на бебето и на майката. Освен сърдечните тонове, се измерва и чувствителността на матката, т.е. дали има контракции или не.

Ние с Бебка вече ходихме 3 пъти на тонове. Първият път тя не се държа никак прилично – много риташе, въртеше се, наложи се повторен запис, за да стане „качествен“. Накрая обаче успяхме да я успокоим, дори почти заспа.

Вторият път тоновете бяха перфектни, а Бебка – просто страхотна. Чувстваше се спокойна с ритмични тонове, също като на бебе-отличник. При мама също нямаше промяна.

Третите тонове обаче показаха нещо, което чакахме отдавна. Матката започва да се активизира – става все по-чувствителна, подготвителните контракции започват да се усилват. Въпреки това бебето се чувства много добре, с перфектни тонове е.

Записах си час за следващата седмица, за следващи тонове. Лекарката обаче открито си каза, че може и да не ги дочакаме. Ще я видим тази работа – днес е 3-ти април, а записът трябва да се случи на 5-ти!

Иска ми се вече да идва Денят! Както обичам от три седмици да казвам: „Единственото хубаво на 9-я месец е, че му се вижда краят!“. Бебчето расте с пълна сила и от ден на ден все повече тежи на мама, а и ритничетата вече са си стабилни къчове, типични за овненце. Само Бебка е толкова енергична. Аз чувствам перманентна умора. Дори нищо да не правя, пак нямам сили да сготвя вечеря. В същото време нощем не мога да спя пълноценно. Постоянно се будя и тичам до тоалетната, защото бебето вече е толкова голямо и ниско застанало, че всяко едно мое движение, го кара да забие главичка здраво в пикочния ми мехур.

Нека не забравяме и подготвителните контракции, които хич не са приятни. За тези, които се чудят какво представляват, веднага обяснявам. Това са болки (различни по интензитет) в кръста и отпред ниско долу в матката. Понякога болката се разпростира и по-нагоре, но това се случва рядко. От време на време усещането е подобно на това да ти се схване мускул (визирам крампите на краката). Казват обаче, че тези контракции никаква работа не вършат, освен да мъчат бременната.

Готова съм обаче да преживея всичко, за да се роди Бебка здравичка и в добро състояние. И най-вече скоро!

В общи линии това е състоянието ни през деветия месец. Уморени, с болки и нетърпеливо очакващи Големия ден, който наближа с пълна сила.