Архив за етитет: фетална морфология

Ултразвук в III триместър

Бързам да споделя впечатленията от последния ултразвук на малката Беба.

Току-що с тати се прибрахме от клиниката и сме много доволни – беба е здрава, развива се перфектно. Има си всичко и всичко функционира. Дясното бъбречно легенче продължава да си расте малко по-голямо, но според думите на доц. Димитрова няма място за притеснения. Въпреки това спомена, че е хубаво след като се роди бебето, да му се направи ехография на бъбреците. Възможността да е израснало бъбрека също не е малка – сега е по-голям, но до термина ми всичко може да се нормализира.

За справка: в 30 г.с. дясното бъбречно легенче е 7,1 мм.

Иначе всичко останало й е наред на беба. Сърчицето бие с пълна сила, мозъкът е прекрасно развит за възрастта. Обаче се оказа срамежлива… или инатлива. Беше се обърнала с гръб към нас и не можахме да й видим муцунката. А толкова исках да й видя сладкото носле, което по моя преценка от последната снимка в профил е същото като на баща й. Явно ще чакаме официалното запознанство, за да си покаже личицето.

Още по-хубавата новина е, че най-после бебчето е заело правилната позиция, макар и с гръб към нас. Тя е с главичката надолу или на медицински език казано – в главично предлежание. Тъй като вече съм в средата на седмия месец, се предполага, че ще остане така до края. Все пак съм твърдо решена да раждам естествено, а позицията на бебето е повече от решаваща в случая.

За да се стигне до тези резултати, беба беше старателно прегледана чрез всички чудеса на съвременната медицина за проследяване на бременност – 2D ехография, 3/4D-ехография и доплерехография. Изследването не е сред най-евтините, но определено си заслужава.

Сега съм още по-спокойна и с нетърпение очаквам беба да се появи на бял свят!

Момиче е!

Тати вече писа по темата, но мама също трябва да каже тежката си дума.

Още началото на октомври си запазих час за фетална морфология в 22 г.с. за 10 октомври при доц. Димитрова*. Толкова далечна ми се струваше тази дата, че имах чувството, че няма да я доживея. Чаках прегледа с голямо нетърпение първо, защото щях да се поуспокоя малко, че всичко с бебчо е наред, развива се добре, има си всичко, и второ щяхме най-после да разберем пола на бебето.

Е, датата най-после дойде. Вълнувах се много, час преди прегледа се чувствах като пред изпит – адски притеснена, със свит стомах и тръпнеща в очакване… Пристигнахме в клиниката. Разбира се, се наложи да почакаме около половин час, но това си е нещо напълно нормално за чакалнята на лекарския кабинет. Най-после ни извикаха, стомахът ми още повече се сви. Легнах на кушетката и се започна. Първо видяхме главичката на бебчо – супер мозъче си има! След това доцентката започва да разглежда бебето обстойно – въртя го, сука го и от време на време само съобщаваше: „Това му е стомахчето“, „Това му е гръбнакът“ и т.н. И в един момент… „Мисля, че ще е момиче!“ – Бебчо всъщност е бебка!

Погледнах мъжа ми – беше с усмивка до ушите! Наистина се развълнувахме много. Беба също се разшава там вътре. Малка сладка принцеса расте в утробата ми. Скоро ще си гушкаме розово вързопче!

Много се зарадвах. След това приятели ме питаха: „Какво искаше да е?“ – „Нямам предпочитания“, отговарях аз „просто искам да е живо и здраво и април да си го гушна!!!“

Сега вече знаем как ще я кръстим, но ще си остане тайна до раждането. Когато вляза в бебешки магазин знам на коя страна да се обърна – розовата. И количката знам каква ще е – подходяща за момиченце. Прекрасно е, обичам малката беба толкова много, нямам търпение да я гушка и да не ме оставя да спя по цели нощи.

*Доц. Димитрова е една от най-добрите акушер-гинеколози в страната. Истински късмет е да си запишеш час при нея (поне два месеца по-рано). Надявам се наистина да е толкова добра, колкото казват. Това ще разберем, когато беба се появи на бял свят.