Архив за етитет: бременност

ЖК в осми месец

Време е за сериозната част. Тъй като съм здравно осигурена, следя бременността си през здравната каса (НЗОК), разбира се. Това може да се окаже голямо предизвикателство, но и понякога улеснява нещата, защото всичко е строго определено – на колко направление имаш право, какви изследвания са необходими, колко ехографа и т.н.

И така, вече сме в 8-ия месец и е време за последните изследвания по здравна каса. Те включват пълна кръвна картина, съдържание на урината, СУЕ, антитела (за майките с отрицателен резус (Rh) фактор) и генитална микробиология.

Както може би вече сте разбрали, 45 дни преди определения предполагаем термин за раждане бременната трябва да излезе в болничен по майчинство. Той се издава само при условие, че работите на трудов договор и ви осигурява работодател. И, разбира се, ако имате необходимия трудов стаж за подобно осигуряване, което ако не се лъжа, беше между 6 и 12 месеца.

Важно е да се знае, че за да ви бъде вписан този болничен лист е необходимо да имате заверен амбулаторен картон от личния лекар.

На ЖК в осмия месец ще ви бъде издаден и този болничен лист, който да представите пред работодателя си преди да излезете официално в майчинство.

Що се отнася до мен и моята бременност, на тази консултация получих и пакета с документи, които ми трябват за раждането. Той включва: изследванията Васерман и Хепатит B, заверен документ от лабораторията за кръвната група (и трите са направени още при регистриране на бременността във 2-ия месец), Карта за профилактика на бременността и направление за хоспитализация. Тъй като аз ходих на III фетална морфология, където разбрахме, че дясното бъбречно легенче на Бебка е по-голямо (7.1 мм) и доцентката ни препоръча ехография на бъбреците след раждане, ще сложа и този документ към пакета за раждане.

Относно Картата за проследяване на бременността – това е един лист, на който проследяващата ме лекарка при всяка консултация вписваше мерките на мен и беба, т.е. на корема – тегло, кръвно налягане, ширина, височина на корема и т.н.

Направлението за хоспитализация се издава от проследяващия лекар, но съм чувала, че може и от личния. Той е като всяко друго направление (талон) по НЗОК и трае един месец. Именно затова на мен ще ми бъде издаден на следваща консултация, за да е по-близо до термина.

И идва най-вълнуващата част – вторият ехограф. Поредната среща с малката беба. Оказа се обаче, че тя хич не е толкова малка, колкото си мислим. В 33 г.с. Бебка тежи 1,800 кг. Въпреки че казват, че изостава с една седмица и по ехограф терминът ми е на 18 април, лекарката сподели, че бебето е малко дундесто за възрастта си. Явно мама я храни доста добре!

Всичко с бебето е наред. Чухме и тоновете. Здравичка и енергична, чакаща своя рожден ден. Почувствах се някак облекчена. Сега вече нищо друго не ми остава освен да чакам деня, в който Беба ще реши да се появи на бял свят и да се запознае с родителите си.

Бременна съм, не съм болна

Бременността е един от незабравимите моменти в живота на една жена. Това е безспорно. Въпреки милионите неудобства и „странични ефекти“, животът, който расте в утробата на майката е способен да заличи всеки стомашен спазъм, всяко неразположение. В такъв случай обаче трябва ли да третираме бременната жена като болна? Да, тя е наеядряла (особено в последното тримесечие), трудно се движи,  заема малко повече място и ухканията и пъшканията са една идея повече, но какво от това? Тя е бременна, не е болна!

И аз съм бременна. Средата на седмия месец, 30 г.с. Определено ми е приятно, когато срещна умиления поглед на мъжа ми, който обича малкото човече точно колкото мен. Нямам нищо против да получавам повече внимание от него, да се грижи за мен, да е притеснен за мен, когато не съм вкъщи или да не ми позволява да нося торбите с покупки от супермаркета. Не мога да отрека, че се радвам и на отстъпеното място в автобуса или на дългата опашна пред бюрото за зареждане на карти за градския транспорт. Това е супер, но дотук се изчерпват блаженствата на загрижеността.

Твърдо заявявам, отново, не съм болна. И аз съм човек, и аз съм жена, просто съм бременна. Не се чувствам никак комфортно, когато приятелки ме питат през 30 секунди дали съм добре! Не ми е приятно всеки път, когато изохкам или кажа, че ме болят краката да срещам съжалителни погледи, сякаш съм осъдена на смърт.

Ако още не сте разбрали, аз все още уча – на финалната права съм, но все още посещавам лекции в университета. И какво от това?! Толкова много бременни работят до последни сили днес. Приемам образованието си като своеобразна работа, дори е по-лесно. Колегите ми обаче не мислят така! И за тях съм болна.

Не исках преподавателите ми да знаят, че съм бременна поради една единствена причина – не искам облаги от този факт, не искам съчувствени погледи и излишни разговори. Ако си взема изпита вдругиден, искам да е, защото съм учила и съм го заслужила, а не защото съм бременна.

Да, животът ми се променя с всеки ден, но за добро. Създавам човешки живот. Кой каза, че това е болест?

Радвам се на всеки ден от бременността си, макар с всеки час да се чувствам по-голяма. И разрешавам само на бащата на детето ми да ме съжалява или да се грижи за мен! Всички останали – приемете го, особено жените, един ден вие ще сте на моето място! (:

Да си бременна, но без настинка!

Макар навън да е 15 градуса над нулата, не трябва да забравяме, че все пак е средата на януари и Малкият Сечко още дебне зад пътната врата. Никога не е късно термометрите да замръзнат. А с тях ще си отиде и пролетното настроение.

Вече плъзна един вирус, в очакване сме на следващия. Да си бременна и постоянно сред хора си е истинско предизвикателство за имунната система. Затова трябва да се вземат подходящите мерки навреме. Никой не може да гарантира, че ще избягате неопарена от зимния вирус, но със сигурност ще го минете много по-леко, ако спазите някои от най-важните препоръки. Нищо, че повечето са извадени от златното тефтерче на баба.

Едно най-важните неща, за които трябва да бдите, е чистият въздух. Проветрявайте редовно помещенията, в които седите, особено спалнята. Чистият въздух помага и за добрия сън, не само за доброто здраве.

Не забравяйте и за витамините. Приемайте ги в промишлени количества – от тях глава не боли, напротив. Плодовете и зеленчуците помагат за заздравяване на имунната система и биха ви помогнали в борбата с килограмите. Те са достатъчно калорични и хранителни и не се лепят по всяка гънка.

Не забравяйте и имуностимулаторните витамините за бременни. По аптеките се продават какви ли не миксове от витамини и минерали. Ако се колебаете в избора си, консултирайте се с личен лекар или следящия ви акушер-гинеколог.

Витаминът, с който прекалявам най-много е витамин С – медът, лимоните и орехите вършат чудеса, дори и ако не сте бременна.

Носете топло облекло. Не се лъжете по слънчевите лъчи навън. Януари е и колкото и да се е дигнал живакът, не може да е толкова топло, че една бременна да се разхожда в парка с пролетното си яке. А и нека не забравяме, че през зимата дните са много къси, след 16 часа вече е тъмно и мразовито.

И ако все пак не успеете да се преборите и настинката най-накрая ви лепне (както стана и с мен), не бързайте да се отчайвате. Знайте само, че от болкоуспокояващите е позволен приемът само на парацетамол и в краен случай, но много краен случай, аналгин. Отварите за настинки (ратворимите като Фервекс и нему подобни) са строго забранени. Единственото, което е позволено и няма да навреди на вашето бебче е хомеопатията (като Осцилококцинум), а за гърло – антисептични и билкови таблетки. И, разбира се, отново витамин С, може и на таблетки.

Чаят в промишлени количества е за предпочитане. Аз лично го замених със сутрешното кафе от мига, в който разбрах, че съм бременна.

Това са най-важните стъпки, които трябва всяка бременна да спази, за да се оттърве с възможно най-малко рани от битката със зимната настинка. Целта е да се избегнат възможно най-много пораженията върху организма и бебчето. И без никакви антибиотици!

ЖК в шести месец

Току-що се прибрахме от поредната женска консултация в болница „Токуда“. Беба е наред, сърчицето й бие с 144 удара в минута (нормално за момиченцата), расте пропорционално. Не може обаче същото да се каже за мама.

Кантарът се оказа, че не е толкова добър приятел, колкото ни се искаше. Днес показа неприятните 74 кг. Грубата математика сочи: 6 кг за последния месец, 14 кг за бременността дотук. Надеждата, че ще се размина с по-малко килограми до деветия месец се изпари. И все още имам таргет 20 кг. Нищо не е загубено!

Всичко останало си е в нормите (като за бременна). Хемоглобинът е малко нисък, разбира се, но това не учудва никого. Имам малък проблем с антителата и автоимунната система. Доколкото успяха да ми обяснят от Кръвната банка като на език за простосмъртни, леката аномалия в молекулите може да не е нищо сериозно и просто да се дължи промяната в климата, прекаран грип, настинка, пиене на някакви лекарства по времето на изследването или нещо подобно. За да сме спокойни обаче, д-р Живкова ми назначи допълнително изследване на кръвта (код 12.04).

Отделно продължавам с магнезия, който мисля да пия 2х1, а не както пише в рецептата 3х1, хомеопатия за киселините и глобули за течението, което не иска да се маха.

Следващият месец пак. Тогава ще оправяме и документи за болничен и социални грижи. Това е друга наболяла тема, но за нея ще разкажа друг път.

Момиче е!

Тати вече писа по темата, но мама също трябва да каже тежката си дума.

Още началото на октомври си запазих час за фетална морфология в 22 г.с. за 10 октомври при доц. Димитрова*. Толкова далечна ми се струваше тази дата, че имах чувството, че няма да я доживея. Чаках прегледа с голямо нетърпение първо, защото щях да се поуспокоя малко, че всичко с бебчо е наред, развива се добре, има си всичко, и второ щяхме най-после да разберем пола на бебето.

Е, датата най-после дойде. Вълнувах се много, час преди прегледа се чувствах като пред изпит – адски притеснена, със свит стомах и тръпнеща в очакване… Пристигнахме в клиниката. Разбира се, се наложи да почакаме около половин час, но това си е нещо напълно нормално за чакалнята на лекарския кабинет. Най-после ни извикаха, стомахът ми още повече се сви. Легнах на кушетката и се започна. Първо видяхме главичката на бебчо – супер мозъче си има! След това доцентката започва да разглежда бебето обстойно – въртя го, сука го и от време на време само съобщаваше: „Това му е стомахчето“, „Това му е гръбнакът“ и т.н. И в един момент… „Мисля, че ще е момиче!“ – Бебчо всъщност е бебка!

Погледнах мъжа ми – беше с усмивка до ушите! Наистина се развълнувахме много. Беба също се разшава там вътре. Малка сладка принцеса расте в утробата ми. Скоро ще си гушкаме розово вързопче!

Много се зарадвах. След това приятели ме питаха: „Какво искаше да е?“ – „Нямам предпочитания“, отговарях аз „просто искам да е живо и здраво и април да си го гушна!!!“

Сега вече знаем как ще я кръстим, но ще си остане тайна до раждането. Когато вляза в бебешки магазин знам на коя страна да се обърна – розовата. И количката знам каква ще е – подходяща за момиченце. Прекрасно е, обичам малката беба толкова много, нямам търпение да я гушка и да не ме оставя да спя по цели нощи.

*Доц. Димитрова е една от най-добрите акушер-гинеколози в страната. Истински късмет е да си запишеш час при нея (поне два месеца по-рано). Надявам се наистина да е толкова добра, колкото казват. Това ще разберем, когато беба се появи на бял свят.