Колко „Близо до бебето“?

„Близо до бебето“ е една книга на българската авторка Василена Доткова. Тя е майка вече на две деца и в книгата си пише за своите опит и възгледи за бременността, раждането и отглеждането на бебето.

По думите на авторката книгата представлява ръководство за „родителство по лесния начин: в хармония с природата“. Тя се появява във време, когато всичко имаме някакви претенции да сме еко и в синхрон с природата. А каква по-добра възможност за изява на тези намерения, докато отглеждаме децата си?! Какво по-хубаво от това детето ти да расте близо до природата?!

Книгата определено има какво да даде на съвременната майка. Особено добро впечатление ми направи частта с раждането, където авторката споделя някои ключови позиции, които родилката може да заеме, за да облекчи болките от контракциите. Споделям и мнението на Василена Доткова, че едно бебе не трябва да се гледа по книга. Майката трябва да откликва на нуждите му, а не да го храни по часовник. Съгласна съм с това, че гушканото бебе не е разглезено бебе, то е обичано бебе.

Аз все още не съм станала майка. Предстои ми това събитие след около два месеца. Това обаче не означава, че нямам право и да не се съглася с голяма част от тезите на Василена Доткова.

Не мога да се съглася с тази прекалена вгледаност в опазването на природата. Докато четях книгата, в един момент имах чувството, че чета наръчник за това как да опазваме природата, а не как да отгледаме бебето си правилно. Не може само защото за производството на памперси се отделят много ресурси, а изхвърлянето им замърсява природата, да оставим детето по „естествена бебешка хигиена“. Или да не му помогнем да проходи с проходилка.

Да, природата е тази, която се грижи за нас и ние трябва да се грижим за нея. Никога обаче не съм била привърженичка на прекалената екология и колкото и да искам детето ми да расте здраво и щастливо, не бих го лишила от пластмасовите играчки, с които си играят връстниците му.

Близо до бебето – да! Близо до природата – толкова, колкото не се отдалечаваме от бебето!

Това е моето мнение за книгата на Василена Доткова. Написаното определено е полезно, но моят съвет е да се чете с критично око. Това всъщност се отнася за всяка една подобна книга, която попада в ръцете на читателя.

Ултразвук в III триместър

Бързам да споделя впечатленията от последния ултразвук на малката Беба.

Току-що с тати се прибрахме от клиниката и сме много доволни – беба е здрава, развива се перфектно. Има си всичко и всичко функционира. Дясното бъбречно легенче продължава да си расте малко по-голямо, но според думите на доц. Димитрова няма място за притеснения. Въпреки това спомена, че е хубаво след като се роди бебето, да му се направи ехография на бъбреците. Възможността да е израснало бъбрека също не е малка – сега е по-голям, но до термина ми всичко може да се нормализира.

За справка: в 30 г.с. дясното бъбречно легенче е 7,1 мм.

Иначе всичко останало й е наред на беба. Сърчицето бие с пълна сила, мозъкът е прекрасно развит за възрастта. Обаче се оказа срамежлива… или инатлива. Беше се обърнала с гръб към нас и не можахме да й видим муцунката. А толкова исках да й видя сладкото носле, което по моя преценка от последната снимка в профил е същото като на баща й. Явно ще чакаме официалното запознанство, за да си покаже личицето.

Още по-хубавата новина е, че най-после бебчето е заело правилната позиция, макар и с гръб към нас. Тя е с главичката надолу или на медицински език казано – в главично предлежание. Тъй като вече съм в средата на седмия месец, се предполага, че ще остане така до края. Все пак съм твърдо решена да раждам естествено, а позицията на бебето е повече от решаваща в случая.

За да се стигне до тези резултати, беба беше старателно прегледана чрез всички чудеса на съвременната медицина за проследяване на бременност – 2D ехография, 3/4D-ехография и доплерехография. Изследването не е сред най-евтините, но определено си заслужава.

Сега съм още по-спокойна и с нетърпение очаквам беба да се появи на бял свят!

Бременна съм, не съм болна

Бременността е един от незабравимите моменти в живота на една жена. Това е безспорно. Въпреки милионите неудобства и „странични ефекти“, животът, който расте в утробата на майката е способен да заличи всеки стомашен спазъм, всяко неразположение. В такъв случай обаче трябва ли да третираме бременната жена като болна? Да, тя е наеядряла (особено в последното тримесечие), трудно се движи,  заема малко повече място и ухканията и пъшканията са една идея повече, но какво от това? Тя е бременна, не е болна!

И аз съм бременна. Средата на седмия месец, 30 г.с. Определено ми е приятно, когато срещна умиления поглед на мъжа ми, който обича малкото човече точно колкото мен. Нямам нищо против да получавам повече внимание от него, да се грижи за мен, да е притеснен за мен, когато не съм вкъщи или да не ми позволява да нося торбите с покупки от супермаркета. Не мога да отрека, че се радвам и на отстъпеното място в автобуса или на дългата опашна пред бюрото за зареждане на карти за градския транспорт. Това е супер, но дотук се изчерпват блаженствата на загрижеността.

Твърдо заявявам, отново, не съм болна. И аз съм човек, и аз съм жена, просто съм бременна. Не се чувствам никак комфортно, когато приятелки ме питат през 30 секунди дали съм добре! Не ми е приятно всеки път, когато изохкам или кажа, че ме болят краката да срещам съжалителни погледи, сякаш съм осъдена на смърт.

Ако още не сте разбрали, аз все още уча – на финалната права съм, но все още посещавам лекции в университета. И какво от това?! Толкова много бременни работят до последни сили днес. Приемам образованието си като своеобразна работа, дори е по-лесно. Колегите ми обаче не мислят така! И за тях съм болна.

Не исках преподавателите ми да знаят, че съм бременна поради една единствена причина – не искам облаги от този факт, не искам съчувствени погледи и излишни разговори. Ако си взема изпита вдругиден, искам да е, защото съм учила и съм го заслужила, а не защото съм бременна.

Да, животът ми се променя с всеки ден, но за добро. Създавам човешки живот. Кой каза, че това е болест?

Радвам се на всеки ден от бременността си, макар с всеки час да се чувствам по-голяма. И разрешавам само на бащата на детето ми да ме съжалява или да се грижи за мен! Всички останали – приемете го, особено жените, един ден вие ще сте на моето място! (:

Да си бременна, но без настинка!

Макар навън да е 15 градуса над нулата, не трябва да забравяме, че все пак е средата на януари и Малкият Сечко още дебне зад пътната врата. Никога не е късно термометрите да замръзнат. А с тях ще си отиде и пролетното настроение.

Вече плъзна един вирус, в очакване сме на следващия. Да си бременна и постоянно сред хора си е истинско предизвикателство за имунната система. Затова трябва да се вземат подходящите мерки навреме. Никой не може да гарантира, че ще избягате неопарена от зимния вирус, но със сигурност ще го минете много по-леко, ако спазите някои от най-важните препоръки. Нищо, че повечето са извадени от златното тефтерче на баба.

Едно най-важните неща, за които трябва да бдите, е чистият въздух. Проветрявайте редовно помещенията, в които седите, особено спалнята. Чистият въздух помага и за добрия сън, не само за доброто здраве.

Не забравяйте и за витамините. Приемайте ги в промишлени количества – от тях глава не боли, напротив. Плодовете и зеленчуците помагат за заздравяване на имунната система и биха ви помогнали в борбата с килограмите. Те са достатъчно калорични и хранителни и не се лепят по всяка гънка.

Не забравяйте и имуностимулаторните витамините за бременни. По аптеките се продават какви ли не миксове от витамини и минерали. Ако се колебаете в избора си, консултирайте се с личен лекар или следящия ви акушер-гинеколог.

Витаминът, с който прекалявам най-много е витамин С – медът, лимоните и орехите вършат чудеса, дори и ако не сте бременна.

Носете топло облекло. Не се лъжете по слънчевите лъчи навън. Януари е и колкото и да се е дигнал живакът, не може да е толкова топло, че една бременна да се разхожда в парка с пролетното си яке. А и нека не забравяме, че през зимата дните са много къси, след 16 часа вече е тъмно и мразовито.

И ако все пак не успеете да се преборите и настинката най-накрая ви лепне (както стана и с мен), не бързайте да се отчайвате. Знайте само, че от болкоуспокояващите е позволен приемът само на парацетамол и в краен случай, но много краен случай, аналгин. Отварите за настинки (ратворимите като Фервекс и нему подобни) са строго забранени. Единственото, което е позволено и няма да навреди на вашето бебче е хомеопатията (като Осцилококцинум), а за гърло – антисептични и билкови таблетки. И, разбира се, отново витамин С, може и на таблетки.

Чаят в промишлени количества е за предпочитане. Аз лично го замених със сутрешното кафе от мига, в който разбрах, че съм бременна.

Това са най-важните стъпки, които трябва всяка бременна да спази, за да се оттърве с възможно най-малко рани от битката със зимната настинка. Целта е да се избегнат възможно най-много пораженията върху организма и бебчето. И без никакви антибиотици!