Архив на категория: Здраве

Здравословното състояние и как трябва да се погрижим за него

Деветият месец

И ето вече сме в 9-я месец. Женските консултации приключиха с изготвянето на пакета с документи, необходими за родилното. Видяхме Бебка за последно на ехограф преди да се роди, измерихме мама – пак много килограми, но за тях ще мислим после, получихме и последните резултати от лабораторията.

Прегледите в деветия месец са доста скромни. Дори не бих ги нарекла прегледи. Вече ходим всяка седмица на запис на сърдечните тонове, които не са по НЗОК, заплащат се допълнително – 15 лв. Те обаче са доста показателни за състоянието на бебето и на майката. Освен сърдечните тонове, се измерва и чувствителността на матката, т.е. дали има контракции или не.

Ние с Бебка вече ходихме 3 пъти на тонове. Първият път тя не се държа никак прилично – много риташе, въртеше се, наложи се повторен запис, за да стане „качествен“. Накрая обаче успяхме да я успокоим, дори почти заспа.

Вторият път тоновете бяха перфектни, а Бебка – просто страхотна. Чувстваше се спокойна с ритмични тонове, също като на бебе-отличник. При мама също нямаше промяна.

Третите тонове обаче показаха нещо, което чакахме отдавна. Матката започва да се активизира – става все по-чувствителна, подготвителните контракции започват да се усилват. Въпреки това бебето се чувства много добре, с перфектни тонове е.

Записах си час за следващата седмица, за следващи тонове. Лекарката обаче открито си каза, че може и да не ги дочакаме. Ще я видим тази работа – днес е 3-ти април, а записът трябва да се случи на 5-ти!

Иска ми се вече да идва Денят! Както обичам от три седмици да казвам: „Единственото хубаво на 9-я месец е, че му се вижда краят!“. Бебчето расте с пълна сила и от ден на ден все повече тежи на мама, а и ритничетата вече са си стабилни къчове, типични за овненце. Само Бебка е толкова енергична. Аз чувствам перманентна умора. Дори нищо да не правя, пак нямам сили да сготвя вечеря. В същото време нощем не мога да спя пълноценно. Постоянно се будя и тичам до тоалетната, защото бебето вече е толкова голямо и ниско застанало, че всяко едно мое движение, го кара да забие главичка здраво в пикочния ми мехур.

Нека не забравяме и подготвителните контракции, които хич не са приятни. За тези, които се чудят какво представляват, веднага обяснявам. Това са болки (различни по интензитет) в кръста и отпред ниско долу в матката. Понякога болката се разпростира и по-нагоре, но това се случва рядко. От време на време усещането е подобно на това да ти се схване мускул (визирам крампите на краката). Казват обаче, че тези контракции никаква работа не вършат, освен да мъчат бременната.

Готова съм обаче да преживея всичко, за да се роди Бебка здравичка и в добро състояние. И най-вече скоро!

В общи линии това е състоянието ни през деветия месец. Уморени, с болки и нетърпеливо очакващи Големия ден, който наближа с пълна сила.

II ЖК в осми месец: Резултати от изследвания

Hematologiq_1Hematologiq_2Urina

През осмия месец от бременността има две женски консултациите. За първата вече ви разказах подробно тук. Ред е на втората.

Освен редовните мерилки и теглилки, на тази среща с лекарката трябва да обсъдим резултатите от последните пълни изследвания по здравна каса. Става въпрос за кръвната картина, урината и гениталната микробиология. Междувременно се отбих и до Кръвна банка, откъдето си взех резултата от теста за антитела – Отрицателен :)

По-горе съм качила резултати от въпросните изследвания, без микробиологията и антителата. Като цяло всичко е в норма (като за бременна). Хемоглобинът и желязото в кръвта ми са ниски, което по принцип е нормално за бременността, но тъй като раждането наближава, ще се наложи да го приемам на таблетки. Лекарката ми изписа микс от желязо, фолиева киселина и витамин B12*, който трябва да пия два пъти дневно. На листовката обаче изрично е споменато при бременност и кърмене да не се приема повече от една таблетка на ден, а и желязото ми не е чак толкова ниско, че да пия по две.

Всичко останало по кръвните изследвания и урината е в рамките на нормалното за бременна в осмия месец. Дори и СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите), което е два пъти по-високо, е напълно в позволените граници. Разбрах, че при някои бременни, дни преди раждането тази стойност може да е дори 3-4 пъти по-голяма.

Това, което ме разтревожи обаче не е нито желязото, нито СУЕ-то или нещо друго от кръвните изследвания. Притесни ме микробиологията – онези гъбички, които така обичат бременните, са се наместили и при мен – отново… толкова са упорити.

Благодарение на този резултат получих и рецепта за вагинални глобули, три на брой, за да изгоним малките натрапници. За превенция след лечението – вагинален гел с млечна киселина. Той е напълно безвреден и по думите на следящата ме гинеколожка мога да го ползвам докато родя, а и защо не след това. Аз на своя страна, на база на проучването си онлайн, използвам и хипоалергичен (HPA) бебешки сапун за измиване всяка вечер, а понякога сутрин и вечер.

Две седмици след това лечение обаче все още имам засилено бяло вагинално течение (левкорея). Оказва се, че е напълно нормално за този етап на бременността, а не е непременно симптом за гъбички, както си мислех в началото. Твърдението е потвърдено от лекаря, не си го измислям. Въпреки това обаче бих искала контролна микробиология, за да съм си спокойна, че родилният канал е напълно чист и готов през него да премине бебе.

Малко думи за това защо е толкова важно влагалището да е напълно чисто, когато раждането започне. Една от най-важните причини е, че по време на преминаването на бебето през родилния канал то ще се зарази с бактериите, които са свили гнездо там. Това е причина много бебета да се раждат с конюнктивит, чието лечение след раждането понякога трае и два месеца.

Другата не по-малко важна причина е, че „възпаленото влагалище боли повече“, т.е. и самото раждане е по-болезнено. Рисковете от разкъсвания също са по-големи.

Това е, което мога да направя като коментар на резултатите от последните изследвания преди раждането. От следващия път вече съм в 9-я месец и е време за запис на сърдечните тонове.

*Тъй като никой не ми плаща за реклама, няма да споменавам имена, марки и конкретни лекарства.  

 

Колко „Близо до бебето“?

„Близо до бебето“ е една книга на българската авторка Василена Доткова. Тя е майка вече на две деца и в книгата си пише за своите опит и възгледи за бременността, раждането и отглеждането на бебето.

По думите на авторката книгата представлява ръководство за „родителство по лесния начин: в хармония с природата“. Тя се появява във време, когато всичко имаме някакви претенции да сме еко и в синхрон с природата. А каква по-добра възможност за изява на тези намерения, докато отглеждаме децата си?! Какво по-хубаво от това детето ти да расте близо до природата?!

Книгата определено има какво да даде на съвременната майка. Особено добро впечатление ми направи частта с раждането, където авторката споделя някои ключови позиции, които родилката може да заеме, за да облекчи болките от контракциите. Споделям и мнението на Василена Доткова, че едно бебе не трябва да се гледа по книга. Майката трябва да откликва на нуждите му, а не да го храни по часовник. Съгласна съм с това, че гушканото бебе не е разглезено бебе, то е обичано бебе.

Аз все още не съм станала майка. Предстои ми това събитие след около два месеца. Това обаче не означава, че нямам право и да не се съглася с голяма част от тезите на Василена Доткова.

Не мога да се съглася с тази прекалена вгледаност в опазването на природата. Докато четях книгата, в един момент имах чувството, че чета наръчник за това как да опазваме природата, а не как да отгледаме бебето си правилно. Не може само защото за производството на памперси се отделят много ресурси, а изхвърлянето им замърсява природата, да оставим детето по „естествена бебешка хигиена“. Или да не му помогнем да проходи с проходилка.

Да, природата е тази, която се грижи за нас и ние трябва да се грижим за нея. Никога обаче не съм била привърженичка на прекалената екология и колкото и да искам детето ми да расте здраво и щастливо, не бих го лишила от пластмасовите играчки, с които си играят връстниците му.

Близо до бебето – да! Близо до природата – толкова, колкото не се отдалечаваме от бебето!

Това е моето мнение за книгата на Василена Доткова. Написаното определено е полезно, но моят съвет е да се чете с критично око. Това всъщност се отнася за всяка една подобна книга, която попада в ръцете на читателя.

Да си бременна, но без настинка!

Макар навън да е 15 градуса над нулата, не трябва да забравяме, че все пак е средата на януари и Малкият Сечко още дебне зад пътната врата. Никога не е късно термометрите да замръзнат. А с тях ще си отиде и пролетното настроение.

Вече плъзна един вирус, в очакване сме на следващия. Да си бременна и постоянно сред хора си е истинско предизвикателство за имунната система. Затова трябва да се вземат подходящите мерки навреме. Никой не може да гарантира, че ще избягате неопарена от зимния вирус, но със сигурност ще го минете много по-леко, ако спазите някои от най-важните препоръки. Нищо, че повечето са извадени от златното тефтерче на баба.

Едно най-важните неща, за които трябва да бдите, е чистият въздух. Проветрявайте редовно помещенията, в които седите, особено спалнята. Чистият въздух помага и за добрия сън, не само за доброто здраве.

Не забравяйте и за витамините. Приемайте ги в промишлени количества – от тях глава не боли, напротив. Плодовете и зеленчуците помагат за заздравяване на имунната система и биха ви помогнали в борбата с килограмите. Те са достатъчно калорични и хранителни и не се лепят по всяка гънка.

Не забравяйте и имуностимулаторните витамините за бременни. По аптеките се продават какви ли не миксове от витамини и минерали. Ако се колебаете в избора си, консултирайте се с личен лекар или следящия ви акушер-гинеколог.

Витаминът, с който прекалявам най-много е витамин С – медът, лимоните и орехите вършат чудеса, дори и ако не сте бременна.

Носете топло облекло. Не се лъжете по слънчевите лъчи навън. Януари е и колкото и да се е дигнал живакът, не може да е толкова топло, че една бременна да се разхожда в парка с пролетното си яке. А и нека не забравяме, че през зимата дните са много къси, след 16 часа вече е тъмно и мразовито.

И ако все пак не успеете да се преборите и настинката най-накрая ви лепне (както стана и с мен), не бързайте да се отчайвате. Знайте само, че от болкоуспокояващите е позволен приемът само на парацетамол и в краен случай, но много краен случай, аналгин. Отварите за настинки (ратворимите като Фервекс и нему подобни) са строго забранени. Единственото, което е позволено и няма да навреди на вашето бебче е хомеопатията (като Осцилококцинум), а за гърло – антисептични и билкови таблетки. И, разбира се, отново витамин С, може и на таблетки.

Чаят в промишлени количества е за предпочитане. Аз лично го замених със сутрешното кафе от мига, в който разбрах, че съм бременна.

Това са най-важните стъпки, които трябва всяка бременна да спази, за да се оттърве с възможно най-малко рани от битката със зимната настинка. Целта е да се избегнат възможно най-много пораженията върху организма и бебчето. И без никакви антибиотици!