Архив на категория: Бременност

Бременност и публикации свързани с бременноста

Бременна съм, не съм болна

Бременността е един от незабравимите моменти в живота на една жена. Това е безспорно. Въпреки милионите неудобства и „странични ефекти“, животът, който расте в утробата на майката е способен да заличи всеки стомашен спазъм, всяко неразположение. В такъв случай обаче трябва ли да третираме бременната жена като болна? Да, тя е наеядряла (особено в последното тримесечие), трудно се движи,  заема малко повече място и ухканията и пъшканията са една идея повече, но какво от това? Тя е бременна, не е болна!

И аз съм бременна. Средата на седмия месец, 30 г.с. Определено ми е приятно, когато срещна умиления поглед на мъжа ми, който обича малкото човече точно колкото мен. Нямам нищо против да получавам повече внимание от него, да се грижи за мен, да е притеснен за мен, когато не съм вкъщи или да не ми позволява да нося торбите с покупки от супермаркета. Не мога да отрека, че се радвам и на отстъпеното място в автобуса или на дългата опашна пред бюрото за зареждане на карти за градския транспорт. Това е супер, но дотук се изчерпват блаженствата на загрижеността.

Твърдо заявявам, отново, не съм болна. И аз съм човек, и аз съм жена, просто съм бременна. Не се чувствам никак комфортно, когато приятелки ме питат през 30 секунди дали съм добре! Не ми е приятно всеки път, когато изохкам или кажа, че ме болят краката да срещам съжалителни погледи, сякаш съм осъдена на смърт.

Ако още не сте разбрали, аз все още уча – на финалната права съм, но все още посещавам лекции в университета. И какво от това?! Толкова много бременни работят до последни сили днес. Приемам образованието си като своеобразна работа, дори е по-лесно. Колегите ми обаче не мислят така! И за тях съм болна.

Не исках преподавателите ми да знаят, че съм бременна поради една единствена причина – не искам облаги от този факт, не искам съчувствени погледи и излишни разговори. Ако си взема изпита вдругиден, искам да е, защото съм учила и съм го заслужила, а не защото съм бременна.

Да, животът ми се променя с всеки ден, но за добро. Създавам човешки живот. Кой каза, че това е болест?

Радвам се на всеки ден от бременността си, макар с всеки час да се чувствам по-голяма. И разрешавам само на бащата на детето ми да ме съжалява или да се грижи за мен! Всички останали – приемете го, особено жените, един ден вие ще сте на моето място! (:

ЖК в шести месец

Току-що се прибрахме от поредната женска консултация в болница „Токуда“. Беба е наред, сърчицето й бие с 144 удара в минута (нормално за момиченцата), расте пропорционално. Не може обаче същото да се каже за мама.

Кантарът се оказа, че не е толкова добър приятел, колкото ни се искаше. Днес показа неприятните 74 кг. Грубата математика сочи: 6 кг за последния месец, 14 кг за бременността дотук. Надеждата, че ще се размина с по-малко килограми до деветия месец се изпари. И все още имам таргет 20 кг. Нищо не е загубено!

Всичко останало си е в нормите (като за бременна). Хемоглобинът е малко нисък, разбира се, но това не учудва никого. Имам малък проблем с антителата и автоимунната система. Доколкото успяха да ми обяснят от Кръвната банка като на език за простосмъртни, леката аномалия в молекулите може да не е нищо сериозно и просто да се дължи промяната в климата, прекаран грип, настинка, пиене на някакви лекарства по времето на изследването или нещо подобно. За да сме спокойни обаче, д-р Живкова ми назначи допълнително изследване на кръвта (код 12.04).

Отделно продължавам с магнезия, който мисля да пия 2х1, а не както пише в рецептата 3х1, хомеопатия за киселините и глобули за течението, което не иска да се маха.

Следващият месец пак. Тогава ще оправяме и документи за болничен и социални грижи. Това е друга наболяла тема, но за нея ще разкажа друг път.

Момиче е!

Тати вече писа по темата, но мама също трябва да каже тежката си дума.

Още началото на октомври си запазих час за фетална морфология в 22 г.с. за 10 октомври при доц. Димитрова*. Толкова далечна ми се струваше тази дата, че имах чувството, че няма да я доживея. Чаках прегледа с голямо нетърпение първо, защото щях да се поуспокоя малко, че всичко с бебчо е наред, развива се добре, има си всичко, и второ щяхме най-после да разберем пола на бебето.

Е, датата най-после дойде. Вълнувах се много, час преди прегледа се чувствах като пред изпит – адски притеснена, със свит стомах и тръпнеща в очакване… Пристигнахме в клиниката. Разбира се, се наложи да почакаме около половин час, но това си е нещо напълно нормално за чакалнята на лекарския кабинет. Най-после ни извикаха, стомахът ми още повече се сви. Легнах на кушетката и се започна. Първо видяхме главичката на бебчо – супер мозъче си има! След това доцентката започва да разглежда бебето обстойно – въртя го, сука го и от време на време само съобщаваше: „Това му е стомахчето“, „Това му е гръбнакът“ и т.н. И в един момент… „Мисля, че ще е момиче!“ – Бебчо всъщност е бебка!

Погледнах мъжа ми – беше с усмивка до ушите! Наистина се развълнувахме много. Беба също се разшава там вътре. Малка сладка принцеса расте в утробата ми. Скоро ще си гушкаме розово вързопче!

Много се зарадвах. След това приятели ме питаха: „Какво искаше да е?“ – „Нямам предпочитания“, отговарях аз „просто искам да е живо и здраво и април да си го гушна!!!“

Сега вече знаем как ще я кръстим, но ще си остане тайна до раждането. Когато вляза в бебешки магазин знам на коя страна да се обърна – розовата. И количката знам каква ще е – подходяща за момиченце. Прекрасно е, обичам малката беба толкова много, нямам търпение да я гушка и да не ме оставя да спя по цели нощи.

*Доц. Димитрова е една от най-добрите акушер-гинеколози в страната. Истински късмет е да си запишеш час при нея (поне два месеца по-рано). Надявам се наистина да е толкова добра, колкото казват. Това ще разберем, когато беба се появи на бял свят. 

Какво ще е?

Един незабравим ден. Нашето детенце ни съобщи своя пол. Едно прекрасно момиченце. Незабравимо преживяване да разбереш пола на детето си.
Каквото и да е ,щяхме да се радваме, но вече може да си го представим реално.