Архив на категория: Бебе

Бебешки неща

Колко „Близо до бебето“?

„Близо до бебето“ е една книга на българската авторка Василена Доткова. Тя е майка вече на две деца и в книгата си пише за своите опит и възгледи за бременността, раждането и отглеждането на бебето.

По думите на авторката книгата представлява ръководство за „родителство по лесния начин: в хармония с природата“. Тя се появява във време, когато всичко имаме някакви претенции да сме еко и в синхрон с природата. А каква по-добра възможност за изява на тези намерения, докато отглеждаме децата си?! Какво по-хубаво от това детето ти да расте близо до природата?!

Книгата определено има какво да даде на съвременната майка. Особено добро впечатление ми направи частта с раждането, където авторката споделя някои ключови позиции, които родилката може да заеме, за да облекчи болките от контракциите. Споделям и мнението на Василена Доткова, че едно бебе не трябва да се гледа по книга. Майката трябва да откликва на нуждите му, а не да го храни по часовник. Съгласна съм с това, че гушканото бебе не е разглезено бебе, то е обичано бебе.

Аз все още не съм станала майка. Предстои ми това събитие след около два месеца. Това обаче не означава, че нямам право и да не се съглася с голяма част от тезите на Василена Доткова.

Не мога да се съглася с тази прекалена вгледаност в опазването на природата. Докато четях книгата, в един момент имах чувството, че чета наръчник за това как да опазваме природата, а не как да отгледаме бебето си правилно. Не може само защото за производството на памперси се отделят много ресурси, а изхвърлянето им замърсява природата, да оставим детето по „естествена бебешка хигиена“. Или да не му помогнем да проходи с проходилка.

Да, природата е тази, която се грижи за нас и ние трябва да се грижим за нея. Никога обаче не съм била привърженичка на прекалената екология и колкото и да искам детето ми да расте здраво и щастливо, не бих го лишила от пластмасовите играчки, с които си играят връстниците му.

Близо до бебето – да! Близо до природата – толкова, колкото не се отдалечаваме от бебето!

Това е моето мнение за книгата на Василена Доткова. Написаното определено е полезно, но моят съвет е да се чете с критично око. Това всъщност се отнася за всяка една подобна книга, която попада в ръцете на читателя.

Момиче е!

Тати вече писа по темата, но мама също трябва да каже тежката си дума.

Още началото на октомври си запазих час за фетална морфология в 22 г.с. за 10 октомври при доц. Димитрова*. Толкова далечна ми се струваше тази дата, че имах чувството, че няма да я доживея. Чаках прегледа с голямо нетърпение първо, защото щях да се поуспокоя малко, че всичко с бебчо е наред, развива се добре, има си всичко, и второ щяхме най-после да разберем пола на бебето.

Е, датата най-после дойде. Вълнувах се много, час преди прегледа се чувствах като пред изпит – адски притеснена, със свит стомах и тръпнеща в очакване… Пристигнахме в клиниката. Разбира се, се наложи да почакаме около половин час, но това си е нещо напълно нормално за чакалнята на лекарския кабинет. Най-после ни извикаха, стомахът ми още повече се сви. Легнах на кушетката и се започна. Първо видяхме главичката на бебчо – супер мозъче си има! След това доцентката започва да разглежда бебето обстойно – въртя го, сука го и от време на време само съобщаваше: „Това му е стомахчето“, „Това му е гръбнакът“ и т.н. И в един момент… „Мисля, че ще е момиче!“ – Бебчо всъщност е бебка!

Погледнах мъжа ми – беше с усмивка до ушите! Наистина се развълнувахме много. Беба също се разшава там вътре. Малка сладка принцеса расте в утробата ми. Скоро ще си гушкаме розово вързопче!

Много се зарадвах. След това приятели ме питаха: „Какво искаше да е?“ – „Нямам предпочитания“, отговарях аз „просто искам да е живо и здраво и април да си го гушна!!!“

Сега вече знаем как ще я кръстим, но ще си остане тайна до раждането. Когато вляза в бебешки магазин знам на коя страна да се обърна – розовата. И количката знам каква ще е – подходяща за момиченце. Прекрасно е, обичам малката беба толкова много, нямам търпение да я гушка и да не ме оставя да спя по цели нощи.

*Доц. Димитрова е една от най-добрите акушер-гинеколози в страната. Истински късмет е да си запишеш час при нея (поне два месеца по-рано). Надявам се наистина да е толкова добра, колкото казват. Това ще разберем, когато беба се появи на бял свят. 

Какво ще е?

Един незабравим ден. Нашето детенце ни съобщи своя пол. Едно прекрасно момиченце. Незабравимо преживяване да разбереш пола на детето си.
Каквото и да е ,щяхме да се радваме, но вече може да си го представим реално.