Бременна съм, не съм болна

Бременността е един от незабравимите моменти в живота на една жена. Това е безспорно. Въпреки милионите неудобства и „странични ефекти“, животът, който расте в утробата на майката е способен да заличи всеки стомашен спазъм, всяко неразположение. В такъв случай обаче трябва ли да третираме бременната жена като болна? Да, тя е наеядряла (особено в последното тримесечие), трудно се движи,  заема малко повече място и ухканията и пъшканията са една идея повече, но какво от това? Тя е бременна, не е болна!

И аз съм бременна. Средата на седмия месец, 30 г.с. Определено ми е приятно, когато срещна умиления поглед на мъжа ми, който обича малкото човече точно колкото мен. Нямам нищо против да получавам повече внимание от него, да се грижи за мен, да е притеснен за мен, когато не съм вкъщи или да не ми позволява да нося торбите с покупки от супермаркета. Не мога да отрека, че се радвам и на отстъпеното място в автобуса или на дългата опашна пред бюрото за зареждане на карти за градския транспорт. Това е супер, но дотук се изчерпват блаженствата на загрижеността.

Твърдо заявявам, отново, не съм болна. И аз съм човек, и аз съм жена, просто съм бременна. Не се чувствам никак комфортно, когато приятелки ме питат през 30 секунди дали съм добре! Не ми е приятно всеки път, когато изохкам или кажа, че ме болят краката да срещам съжалителни погледи, сякаш съм осъдена на смърт.

Ако още не сте разбрали, аз все още уча – на финалната права съм, но все още посещавам лекции в университета. И какво от това?! Толкова много бременни работят до последни сили днес. Приемам образованието си като своеобразна работа, дори е по-лесно. Колегите ми обаче не мислят така! И за тях съм болна.

Не исках преподавателите ми да знаят, че съм бременна поради една единствена причина – не искам облаги от този факт, не искам съчувствени погледи и излишни разговори. Ако си взема изпита вдругиден, искам да е, защото съм учила и съм го заслужила, а не защото съм бременна.

Да, животът ми се променя с всеки ден, но за добро. Създавам човешки живот. Кой каза, че това е болест?

Радвам се на всеки ден от бременността си, макар с всеки час да се чувствам по-голяма. И разрешавам само на бащата на детето ми да ме съжалява или да се грижи за мен! Всички останали – приемете го, особено жените, един ден вие ще сте на моето място! (:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *